Stand.bg

Съвременният танц изисква (често настоява) за различно и все пак либерално гледане. Хореографи и теоретици не веднъж са говорили за това. Очите раждат поезия. Забавят вдишванията. Движещите се очи, очите, които наблюдават даден обект, провокират интензивност, напрежение, безпокойство. Тялото, поставено в позицията на гледане, функционира различно от тялото в покой. Затова гледането ми се струва важно, определящо.

Гледането има своите клишета: прецизното изследователско наблюдаване, тайното гледане, воайорството, гледането с присвити очи, гледането през процепа на ръцете покрили очите, пасивното гледане, мистериозните очи на анонимния в периферията.

Очите, погледът,  зрението, виждането предшестват всякакви аналитични процеси. Свръхинформацията, свръхзрителността срива системата. Мозъкът спира. Това е не умопомрачение, а обикновен мисловен ступор. Случва се, вероятно, за не повече от  секунда. Секунда, в която знанията, опитът, всички връзки, които съзнанието е способно да осъществи просто не се случват. Тогава тялото е празно. Тогава всяко усещане е физическо, телесно. Тогава е единствената истина.
Това са три фрагмента на разсъждения, обединени от четвъртото издание на фестивалът за съвременен танц и пърформанс  - „Антистатик".  И всъщност не само в „Антистатик" 2011. Това са фрагменти, залегнали в историята на фестивала. За „Антистатик" е важно да се говори по няколко причини: от една страна фестивалът претендира за алтернативност, за позиция встрани от комерсиалното. От друга страна той създава и оформя ново гледане, нова среда за публиката, нова зрителност. Не е маловажен и фактът, че тази година фестивалът е включен за първи път в културния календар на Столична община. Това институционално признаване е важно дотолкова, че го „официализира", припознавайки ги като важно събитие за града.

Пърформърите, танцьорите гледат публиката право в очите. Наблюдават движенията на техните очи. Гледат как хората влизат, сядат по местата си и заемат отбранителната си позиция на публика, заключена в очите. Тя идва, за да гледа, а не за да бъде гледана. Не и в случая на "Антистатик".
Когато програмата стана ясна, не открих веднага вътрешната й логика, не виждах моята лична нишка, реших само, че ще следвам негласно зададената линия на гледане. Това се оказа обобщаващо. Програмата се превърна в отминал факт и часове след това за мен отново остана гледането и мисълта, че не вие гледате, а вие сте наблюдавани, вие сте активни дори в състояние, мислено като пасивна позиция.

Спектакълът "Look Look" съвсем директно задава този код на гледане още в началото на фестивала. Публиката е снимана ("Хайди"), тя е режисирана ("The new man", "EIO"), тя режисира ("I will try"). Публиката е част от създаването, активна е и това обръща погледа й. Сега тя не просто гледа към, тя гледа от.

Разхожда се през Топологията, преминава през ръба на изпълнението, кукловодски водена през различни физически позиции, изоставена в действието, извършваща го сама ("The new man", "EIO"). Публиката трябва сама да открие какво липсва в танца, да измени позицията си на пасивно гледащ и да реши как ще се развие, онова което гледа ("I will try").

Най-общо публиката участва в едно тайно гледане, в едно надничане през имитативна деконструкция на модното ревю ("Look Look"), към добиването на творческа пот и поглъщането й (Вива Мандич), през идеята за разпадане на класически форми и банални танцови движения ("Формула"), към ежедневния жест, конструиран като танц ("Danza"), към монолога на тялото, в отделянето на  повърхността ("Ecorche"), към мисленето за неподвижно движение, напомнящо най-тайно танцуване ("Untitled Stills"), към опита на артиста да задоволи публиката ("I will try").

За да обогатят гледането, като теоретична рамка в „Антистатик" бях прибавени две събития: премиерата на първата книга за съвременен танц ("Танцови представи и артистични предпочитания") на български език с преведени критически текстове, интервюта, различни анализи и авторски текстове на Галина Борисова, както и една от престижните международни магистърски програми (DasArts- Амстердам), представена от Георг Вайнанд.

Така е обобщено гледането, така тялото поставено в позиция на наблюдаване изпълнява различни клишета на гледането. И отново така тялото остава празно, за да надникне за не повече от секунда там, където е позволено да погледнеш тайното, скритото.

"Антистатик" 2011 - необикновен, както обикновено

5 дена ефектен танц и пърформанс - "Антистатик" 2010